Due to lack of interest tomorrow is cancelled

Тепърва се запознавам с елдата, позната също под звучното наименование ГРЕЧКА. Лично аз не бих използвала второто име, тъй като губя апетит от звученето му. Както и да е.
Елдата е зърнена храна, съдържаща пълноценни белтъчини, витамини, минерални соли, особено манган и магнезий, участващи в изграждането на ставния хрущял. Богата е на калий, а бедна на натрий, което помага за регулиране на кръвното налягане и сърдечно-съдовата дейност. Елдата доставя рутин – биофлавоноид, който забавя процесите на стареене и укрепва сърдечния мускул. Биологичната стойност на протеините на елдата е по-висока в сравнение с протеините в месото и млякото.

Регулира нивото на кръвната захар.

Сред многото рецепти – от най-прости, до приятно завъртяни, открих и много сладки коментари от жени, които имат желание да поднесат елда за първи път на половинките си Ще ви споделя някои от тях:

Притеснение: …Благодаря ти, възнамерявам да пробвам мъжо как ще ги понесе!

Отговор: Само не му казвай,че е елда!!! Сериозно
Аз на моя му казах, че това, дето го яде е “зърнен кус кус” (каквото и да значи това). Омете го мигновено

Друга споделя:… наскоро готвих елда със зеленчуци-както ориз със зеленчуци. Каквито зелении имах в къщи ги насвятках в тенджерата, пуснах и доста подправки (много обичам да готвя с подправки)…и стана много вкусно! Съпружеството гледа, гледа, па като му седна….  не спря, докато не свърши, искаше и допълнително даже.

И така нататък. Аз лично я сготвих с червена леща, чесън, лук, моркови, чили, джинджифил, чубрица, къри. Смятам да приема тактиката, че е само леща, за да не остане мъжът гладен Вече опитах, много е вкусно, даже обмислям да си сипя пак.

Само за да видите за какво иде реч, ще публикувам няколко рецепти:

Кюфтета от елда и гъби
300 г елда, 50 г сушени гъби, 1 гл. лук, олио за пържене, сол, пипер, 1 яйце, 4 с.л. галета.

Елдата се сварява \ на 300  около 1 л вода\. Щом водата изври, завивам тенджерата с одеало. Гъбите накисвам предварително за една нощ и ги сварявам във водата , в която са киснали. Смилам гъбите и елдата, лука обелвам, нарязвам на ситно, запържвам, добавям към гъбите и елдата. Разбърквам добавям сол и пипер, оформям малки кръгли кюфтенца , потапям първо в яйце, после в галета и пържа.

кюфтета от елда

2 ч. сварена елда
200 гр. настърган кашкавал
2 яйца
галета
сол, пипер, олио

Всичко това се смесва, оформят се кюфтенца, овалват се в галета и се пържат. Хапват се с доматена салатка. Или без.

Пирог от елда и картофи
1 ч.ч.елда, 1 ч.ч. прясно мляко, 500г сварени картофи, 250 г извара, 1 с.л. масло, 1 яйце, сол, пипер, мазнина.
Сваряваме млякото и с горещото мляко заливаме елдата.Картофите намачкваме на пюре, добавяме елдата и изварата и хубаво разбъркваме. Добавяме разтопеното масло, яйцето, сол, пипер.Разбъркваме, правим “салам” и го завиваме в намаслено фолио. Печем в предварително загрята фурна около 30 мин.Като го извадим махаме фолиото и го режем на филии, които поднасяме с кис.мляко. Консумира се както топъл, така и студен.

Преди много, много лета, когато децата на 13 все още бяха ДЕЦА и играеха пред блока, ходеха на училище и Икебана все още не беше мръсна дума, моят не-толкова-обичан учител по музика (и диригент по професия) казваше:

- Българската публика е кашляща публика. Отидете на симфоничен концерт, балет, опера и ще чуете – в момента, в който музиката засвири, някой започва да кашля. Кашлицата поема от човек на човек, от урва на урва, от век на век. Ако сте на концерт в чужбина и чуете самотна кашлица, бъдете сигурни, че това е българин.

И така, още на първия концерт, който посетих след това разкритие, забелязах тенденцията. Музиката си свири, а българинът си кашля. Закономерност. Може би е заради липсата на проветрение, заради ниското качество на тютюна ни, заради атмосферните маси или знам ли – заради удоволствието да си прочистиш гърлото, но това си беше условен рефлекс. Диригентът вдига палката – чичкото в дъното се изкашля.

Всичко това, разбира се, беше преди ерата на мобилните комуникации.

Сега вече българинът не кашля – той звъни. В най-различни мелодии, интензитет и продължителност. Звъни въпреки етикета. Звъни въпреки напомнянето, което пускат по високоговорителите. И не само това – звъни и отговаря на обаждането.

Това, последното, както се казва – направо не е истина. Нямаше да го повярвам, ако не присъствах лично на сцената. Зала България щеше да се пръсне по шевовете – концертът беше по случай испанското председателство на ЕС. Логично, композиторите бяха испански, имаше много видни гости, както и ние – простосмъртните.

Диригентът вдигна палка, цигулката засвири първите акорди и телефон иззвъня. Това беше само предупредително иззвъняване, което не предвещаваше нищо хубаво. Господинът до мен – италианец по външен вид и говорим език, се огледа неспокойно и с неодобрение. На мен ми стана неудобно, сякаш телефонът, който иззвъня, беше моят. Няколко минути по-късно последва второ иззвъняване, повторно неодобрително изсумтяване от синьор Италиано Веро, леко потъване в седалката от моя страна.

И тогава настъпи кулминацията.

Дзън-дзъъън-дзън-дзъъън.

Дамата пред нас си извади телефона и го отдалечи, за да може да фокусира името, изписано на дисплея. (Сега оценявам жеста й, че не заровичка в чантата си, за да си извади очилата за четене – спести ни агонията). Очите на синьор Италиано излязоха около 2 см извън орбитите си, аз почти се свлякох и започнах да се кискам в тиха истерия. Госпожата от предния ред направи това, което беше преценила като най-удачно в ситуацията: натисна зелената слушалка.

- Ало. – средно тихо, колкото да я чуем. Пауза. – А, нищо, на концерт съм. (Пауза) После ли? Ами не знам… Може да се видим, да… (Пауза) Добре, ще се обадя. Чаооо!

Синьор също се кискаше. Искаше ми се да му кажа: „Скузи синьор, булгаро плебес нон стопире телефонаре”, но нямаше смисъл да се обяснявам – той знаеше.

И така е всеки път. Всеки път преди да влезем в концертната зала, си проверявам телефона по три пъти, за да не стане грешка. Всеки път чужди телефони звънят, а аз се чувствам неудобно. Всеки път има поне двама, които са си помислили: „твърде готин/а съм, за да си изключвам телефона”.

Затова и го приемам като личен дълг да отправя призива: изключете вашите телефони, ако искате да покажете уважение към музикантите, които, тъй като ви уважават, не идват с всекидневните си дрехи и по ролки. Нека поне за 2 часа се отдадем на магията на класическата музика и забравим, че живеем в информационната ера. И не, ако телефонът ви звъни с Бетовен, НЕ СЕ БРОИ!

Последна птица,

Само дърво.

Дом.

Тих сняг

в планината.

Идва пролет.

Небе – олово,

земята спи.

Бяло.

Снежинката

не пада на земята –

разтапя се на устните.