Обикновен ден… като мен
Лягаш…
С проблемите от вчера, с тънката завивка, с мислите за утре, с чаша вода до главата, котка в краката ти дреме.
Събуждаш се…
Мислиш за дрехи, за краткото време, за чая, лимоните, кафето.
Ставаш…
Миеш си зъбите, слушаш прогнозата, сресваш косата, не палиш цигара, оглеждаш небето, поливаш цветята.
Слагаш…
Лек грим, малко парфюм, ефирните дрехи, пари в портмонето, пренебрегваш септември.
Поглеждаш…
Тялото в прозореца, в огледалото, в дисплея на телефона, в очилата, в стъклото в банята, в чашата с водата.
Тръгваш…
По счупените плочки, над дупките, между колите, сред лицата без израз, надписите по фасадите, снимките, вратите.
Работиш…
Осем часа, дълги имейли, чай, салата, телефон, от колеги усмивки, малко нерви, мечти през обедните почивки.
Срещаш…
Котки по пътя, кучета в саксии, купувачи, плодове, ръце протегнати, погледи напрегнати.
Искаш…
По-голяма заплата, да си по-креативен, да свърши бързо, да не се прибираш по тъмно.
Тренираш…
Волята си, тялото, да издържаш на болка, да не се ядсваш, да носиш обувки с висока подметка.
Чуваш…
Радио Алфа, смеха на охраната, разговора в автобуса, кавгата на бабите.
Почиваш…
В кухнята, с децата, чистейки прехвърляш деня си в главата, мислиш в перспектива.
Измиваш…
Петънцата от мивката, следите от грима, от чашата с вино…
И се чудиш…
Дали си щастлива?
