А ти какво имаш?
Имам толкова много неща, въобще не би трябвало да недоволствам. Имам марули през зимата (канарчета нямам, защото идеологически не биха се разбрали с котката ми), имам стотици начини да се преборя с бръчките, които вече се третират като болестно състояние, имам детски храни, които карат децата ми да растат със сантиметри все ден и дъвки с цимент, които правят зъбите ми много яки, минават през стени.
Възхитих се на един приятел снощи – той също има много. Преди няколко дни получил писмо от ЧЕЗ, които го уведомяват, че му дължат 48 стотинки и ако той е така добър, да отиде да си ги получи в най-близкия пощенски клон. И това не е всичко – след два дни той ще има котка! Не каква да е котка, а котката на любовникът на жената, която му разби сърцето и танцува върху останките няколко години. И това ако не е богатство.
Не сме за оплакване – научих, че хората около мен имат много. На въпроса „Какво имаш?”, наред с колата, апартамента и сандвича, получих следните отговори: сърце, Жоро, сноуборд, търпение към себе си, здраве, червена коса, шоколад, шапка, тик-так, Метро 2033 (книгата), глава, себе си.
Снощи научих, че според чужденците имаме и още 2 неща. Първото откритие е на един англичанин, който дошъл в БГ и колкото повече се разхождал по улиците, толкова повече се изумявал. Най-накрая попитал „Извинявайте, защо има толкова много изчезнали възрастни хора в България? Някаква мафия ли е?”. Разбира се, човекът е гледал некролозите, сложени по дървета, трафопостове, входове, стени, кофи за боклук.
Второто нещо, което имаме е нещо изчезнало. Друга дама от запада практикувала селски туризъм в малко село. Приходило й се до „онова” място. Обяснили й, че тоалетната е външна и й показали сградата в двора и тя смело тръгнала да я покорява. След известно време дамата смутено се върнала и казала: „Аз тоалетната намерих, но вътре е станало нещо странно – мисля, че са ви откраднали гърнето и е останала само дупката…”.
