Фантомът на операта
Не ме разбирайте погрешно – обичам майка си. Обичам да говоря с нея, обичам да мълча с нея, да готвим заедно, да се разхождаме. Някои неща в нея, обаче, няма да спрат да ме изненадват, докато съм жива. А това планирам да е цял живот.
И така. Преди месец мама ми се обади, едвам криеше щастието в гласа си:
- Купила съм ти нещо, обещай ми, че ще си намериш специален повод като опера, да си го облечеш.
Малката червена лампичка за осторожност проблесна някъде в дълбокото ми подсъзнание. Внимателно я попитах какво е.
- Изненада! – изчурулика тя.
От дума на дума и с приближаването на пролетта, бях напълно забравила изненадата. Но ето че денят дойде. Получих своята „изненада”.
Нещото, което по всяка вероятност е за обличане, е черно. Като го облека, от кръста надолу приличам на гардеробче. Покрито с плюшено перде. Стела правилно ме описа. След като спряхме да се смеем, тя каза:
- Интересно … долу – широко, в средата – тясно, нагоре – секси.
„Нагоре” е двуредно сако (от любимите ми) с широко деколте. Докато се опитвах безуспешно да се видя в цялата си прелест в офисното огледало (което за съжаление не е нито достатъчно високо, нито достатъчно широко, за да ме побере в цялата ми плюшено-гардеробна прелест), си мислех:
Ако ще трябва да облека това … нещо … за опера, най-вероятно ще трябва да съм на сцената, да пея и да чупя чаши с алта си. Дадоха ми идея, че може и да отида на бал. Маскен бал.
Радо попита дали съм се стегнала за абитуриентски бал. Жени попита защо съм облякла перде. Криейтив директорът ни попита дали пак ще се снимам в някой филм. Дали съм дала пари за него? Какви са ми творческите планове за дрехата?
Мила мамо, не ме разбирай погрешно. Сакото е прекрасно. Само че без да искат към него са пришили пердето от шивашкото ателие. Сега на бедната шивачка, седнала до прозореца, безжалостно й грее следобедното слънце. Ама тя си е виновна – да е внимавала какво пришива към сакото!
