Търпението на Зоя
Зоя наистина е търпелива. Равният й глас понякога побърква със студенината си, но все пак знаеш – Зоя винаги е права. Зоя е твоята подкрепа. Зоя знае пътя.
Зоя е GPS-a на едни мои приятели. Всеки път, когато те дръзнат да се отклонят от правия път, Зоя замълчава многозначително за около половин минута – точно толкова, че да се почувстваш неудобно. След това с равен тон обявява „Преизчисляване” и безусловно решава да им помогне отново. Искат или не.
Във всички автомобили с GPS системи, в които съм се возила, Зоя или някоя нейна сестра търпеливо те напътства в приключението. Последният път се замислих – защо винаги жени? Защо никога не чувам Тодор да те напътства? По завоите на един от родните ни проходи си представих какво би било, ако сестрата на Зоя проговори с мъжки глас. Ако Зоя беше Тодор …
„Е дай малко по-бързо, де, какво си ми се завлачила със сто и двайсе. Няма никой на пътя, карай в ляво. НЕ-ТОВА-ЛЯВО! Ей тва е то, жена шофьор – винаги съм казвал, че жените по-добре да решават судоку… … … Каааарай, кааарай, стига се мота, к’во гледаш – не си ли виждала щъркел? … Оф, слушай к’во, ако можех, щях да седна аз да карам и да … завий, заВИЙ, ЗАВИЙ! Абе изпусна бе, блейка такава, имаш реакциите на болен ленивец! Спри тука да видя картата …
… Това село не ни е по пътя – пак си бляла някъде, ама така – само червилца са ти в главата … НЕ! Няма да питаш този човек от къде да излезем! Тръгвай сега напред … Я гледай – тук в двора са твоите роднини, патките…
… Добре де, явно не сме били напред, обърни, ама гледай да не одраскаш колата, че е нова…”
(3 часа по-късно)
„Видя ли, че стигнахме? Моля те, на връщане просто мааалко по-внимателно по пътя, съсредоточи всичките си 6 мозъчни клетки, става ли?”
Завоите свършиха. Обичам сестрата на Зоя.
