Времетръс
И аз се чудя защо цял ден ме боли глава, сякаш снощи съм направила смъртоносната декемврийска комбинация вино вино вино бира бира бира бира бира до 6 сутринта и после глава леген леген леген sms “Ковалски се накова и не може да дойде на работа” леген леген…
А то – чисто и просто разместване на земните пластове. Първите не ги усетих, срам ме е да кажа защо. Обаче както каза Никки, щеше да е хубава смърт. По темата тя също разказа:
“Бях под душа, когато се разтресе всичко. Помислих си – ето на, гола ще умра, както съм се родила!”. Преди малко, след последния трус, тя ми писа, че отива също да прави разни неща, които ме е срам да назова. Казах й да ги прави като за последно.
Няма да крия, страх ме е. Както писа Лъчката, най-мразим да клати (продължението е по-нецензурно – “а аз да съм сам и да не клатя” ), но с първата част съм особено съгласна. Мина ми през ума да грабвам котката и да се крием… явно няма да е под бюрото, защото изхвърлих последното преди 3 дни. След кратък оглед на обстоятелствата, видях, че Симо спи – после ходете ми разправяйте, че котките усещали. Ходещи сеизмографи. Четирикраки ясновидци. Дрън-дрън. Това тук животно спи, като Кашпировски в дубайски хотел.
Обадих се на тоз-онзи, никой не ме успокои, даже ми се посмяха, поканиха ме да пия като за последно, отказах. Кратко размислих и посегнах към стотината грама Пломари, останали в моята тясна квартира. Може би не като за последно, но анасонът положително повлиява на шума в ушите ми – засилва го.
Не, не съм се успокоила – седя и трескаво размишлявам. Ако изобщо си легна, дали да съм с дрехите, дали да съм с покъртителната нощница, която според Дороти е толкова жалка, че ако бях девствена, щях таква и да си умра в нея или да си легна в жегата как си трябва – по тениска и гащи. И ако направя последното – дали да остана с гащите си на кравички или да си сложа тези на пингвините. Все пак, ако настане голям катаклизъм и белите мечки заслизат от севера и ме видят с гащите на пингвини, ще помислят “Ето на, стигнахме до южния полюс, вадете барбекюто, ще има пингвинско за вечеря”… Не, не – ще си остана с кравичките.
След като реших въпроса с бельото, Нани ми предложи да си набележа един секси съсед и да отида с влажен поглед и тънък глас “Страх-ме-е-ела-на-чай-и-гащи-на-кравички”. Той отдавна е набелязан – ливанецът от горния етаж, който веднъж ми се притече на помощ, защото си мислеше, че има пожар в нас (печах сладки моля-моля) и който за жалост живее с майка си, която меко казано изпитва смесени чувства към мен и има препарирани животни в хола си. За друг не се сещам, но един е по-добре от майка му.
И така, узото привърши, адреналинът ми го пое цялото, аз все още не съм събрала кураж да си легна и ако има нещо, моля, помнете 3 неща:
Обичам ви всички
Не съм научила на 100% кога се слагат запетайки
и
Убиецът в Ангели и Демони е попът.
