Смолата в мен
Рутината убива, човече. Разнообразяваш се? Ходиш на кръчма в сряда вечер? Вървиш пеш, за да не влизаш в коловоза на тролей 9 и си мислиш, че това ти прави живота различен? Пиеш чай сутрин, не ядеш тежка храна до 12, проверяваш си пощата 30 пъти на ден, спортуваш в събота, правиш секс през 2 дни … всичко е рутина, човече, всичко.
Порасна ли? Вля ли се в мейнстрийма? Видя ли какво е да си възрастен? C’est la vie?
Това е животът, ама не твоят живот, човече. Това е живота на шефа ти, на банките, на това, което хората около теб очакват, животът на родителските очаквания, животът от новините, билбордите, песните, които слушаш.
Живот, който вместо да изразиш, се влива в теб и запълва всичките ти ниши на оригиналност, човече. Като смола безвъзвратно спира притока на кислород до цялото ти същество. Горещата смола, която заема формата на тялото ти, застива около органите ти, около душата ти. След това започва да се движи вместо теб. Ти не си просто пълен със смола, човече – ти си смола!
И тъй като знаеш, че не съм черноглед, човече, ще ти кажа и какво можем да направим. Смолата се топи от огън. Трябва да се самозапалим, човече. Да изгорим, за да живеем. Да запалим огъня в нас, да отворим всичките си пори и да гледаме как шибаната смола изтича от нас, чернилката ни напуска и в нас има толкова свободно място, което можем да запълним с неща, които ще ни дадат свобода на движение, на мислене.
Човече, само драсни клечката…
